Вътреобщностни сделки

Вътреобщностните сделки са регламентирани основно в Закона за данък добавена стойност: чл.7, чл.13, чл.14, чл.15, чл.16, чл.20, чл.28, глава пета, част четвърта, чл.66, чл.83, чл.84, чл.91, чл.99, чл.102, чл.108, в ПРАВИЛНИКА за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност: чл.46, чл.73, чл.74, чл.77, чл.78, чл.81, чл.104, чл.113, чл.117, чл 120, както и всички други членове и алинеи, касаещи доставки, данъчен кредит, данъчно събитие, VIES – декларация и т.н. Много добър източник на информация е също и страницата на Националната Агенция по Приходите.

Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани  от Доставчика, регистриран по Закона за данък добавена стойност, или от Получателя от територията на страната до територията на друга страна членка на Европейския Съюз, като Получателят на стоките е данъчно задължено или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в другата държава.

За вътреобщностна тристранна операция се счита тази, при която имаме верижна доставка на стока, като участниците са три лица, регистрирани за целите по ДДС в три различни държави членки, като стоката директно се доставя от територията на първата страна до територията на последната страна – получателя на стоката. Така на практика стоката не се доставя от първата до следващата страна – посредника. Пример за вътреобщностна тристранна операция е, когато например българска компания, официален представител на шведски производител, получава поръчка за доставка на стоки от клиент в Норвегия. Тогава българският търговец доставя стоките директно от Швеция до Норвегия, без те физически да идват до България. В случая и трите компании са регистрирани по ДДС съответно в Швеция, България и Норвегия. За целите на ДДС тази доставка би се третирала по следния начин:

1. Налице е доставка от шведския доставчик (прехвърлител) към българския търговец, като за шведския производител доставката ще бъде с нулева ставка, ако  са изпълнени следните условия едновременно:

- идентификационният ДДС  номер* на българския търговец е валиден и изписан правилно във фактурата на шведската компания

- стоката е изпратена или транспортирана от територията на Швеция към територията на Норвегия, като съответно се притежават доказателства за това    

2. Налице е доставка между българската компания (посредник в тристранната операция) към норвежкия клиент, като българският посредник реализира доставка в Норвегия, подлежаща на облагане с нулева ставка.

3. Налице е доставка между българският търговец (прехвърлител) към норвежкия клиент (придобиващ), като норвежкият търговец (придобиващият)  начислява ДДС като получател по доставката от българската компания.

 *ДДС номер е регистрационен номер, издаван в държавите членки за целите на облагане с ДДС. Той започва с представка от букви за съответната държава, като после за различните държави се добавят различни неща – примерно бранша на търговците, здравните или държавните власти и други, като за България към “BG“ се прибавя идентификационния номер на търговците от данъчния регистър. Актуалността на този номер се проверява чрез системата VIES, където данните са в реално време и се получава потвърждение дали номерът е валиден или не.

VIES е информационна системата за обмен на ДДС – данни между държавите членки на ЕС, като служи за контрол на вътреобщностните сделки. Тя е електронна база, където се съхраняват подадените от търговците VIES – декларации, като информацията се обменя регулярно през определени интервали между всички държави членки.

Търговците, които доставят стоки към други държави членки на ЕС са задължени да подават VIES – декларация, чийто образец е определен в ПРАВИЛНИКА за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност – приложение № 14 по чл.117.

За дистанционна продажба се разглежда тази, при която Доставчик – данъчно задължено лице, което е регистрирано по ДДС в една държава членка, а транспортът на стоката приключва в друга държава членка, като стоката се придобива от данъчно незадължено лице – като например физически или юридически лица, благотворителни организации и други субекти, които не са регистрирани по Закона за данък добавена стойност.

Ако сте регистрирано по ЗДДС лице в България и извършвате дистанционни продажби, трябва да начислявате ДДС по ставката за България, до момента, до който оборотът от дистанционните ви продажби надвиши прага за задължителната регистрация в съответната държава, към която доставяте и тогава ще бъдете задължен да се регистрирате по ДДС в съответната страна като доставчик и да облагате с ДДС съгласно тяхната ставка.   

В практиката има множество данъчни казуси при отчитане на подобен вид сделки, така че в зависимост от сложността на даден търговски случай е хубаво предварително да се потърси правна и счетоводна консултация с цел да се избегнат евентуални бъдещи проблеми при счетоводната отчетност.

A company of the EXPERTS