Цесия

При цесията кредиторът (цедент) прехвърля своето вземане на друго лице (цесионер), като може да уговори в своя полза възнаграждение, срещу което ще носи отговорност. Това облигационно право е уредено в чл. 99 и чл. 100 от Закона за задълженията и договорите.

При държавните и общинските вземания, посочени в чл. 162, ал. 2 в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс цесията е забранена и не може да бъде приложен този финансов инструмент.

Договорите за цесия се  третират съгласно СС 32 – Финансови инструменти и намират счетоводно отражение като непроизводствен финансов инструмент, където отчитането започва от датата, на която предприятието е станало страна по договора. За да могат да се отчетат финансовите инструменти е нужно те да могат да бъдат надлежно оценени. Първоначалното им счетоводно завеждане се извършва по себестойност, където са взети в предвид:

-        справедливата стойност

-        преките разходи по сделката

В себестойността не влизат разпределяемите разходи, свързани с дейността на предприятието.

Финансовите инструменти се отчитат последващо по справедлива стойност, като разликите от оценки се третират съответно като финансови приходи или финансови разходи.

Счетоводните аспекти при длъжника се характеризират с това, че съществуващото задължение остава, но вече към нов кредитор, така че счетоводната операция трябва да отрази този момент – да се дебитира сметката, отчитаща задължението към стария длъжник и съответно да се кредитира сметка, която ще отчита задължението към новия длъжник.  

При цедента обикновено сделката е приета с известно намаление на вземането, в резултата на което се явява отрицателна разлика, която трябва да се отнесе по дебита на сметка 629 – други финансови разходи.

При цесионера ще възникне вземане от длъжника съгласно договора за цесия. Отрицателната разлика, за която стана въпрос по-горе при цедента за новия кредитор това на практика обикновено се явява сумата на неговото възнаграждение. Счетоводно се отчита по следния начин:

Дебит с/ка 498 Други дебитори с пълния размер на вземането

Кредит с/ка 499 Други кредитори със сумата по договора за цесия

С разликата до пълния размер на вземането се кредитира сметка 729 Други финансови приходи или сметка 725 Финансови приходи за бъдещи периоди, в зависимост от това, кога се очаква да се събере вземането. При получаване на вземането от длъжника се дебитира сметка от група 50 – разплащателни сметки и се кредитира сметка 498.

В цесията вземат участие три лица – цедент, цесионер и цедиран длъжник.

Цедентът е реално първия кредитор по вземането или лицето, което продава, като за целите на Закона за данък върху добавената стойност той е доставчик по смисъла на чл. 11, ал. 1. Цесионерът реално придобива вземането, т.е той се явява купувач или получател съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност. Цедираният длъжник е пък лицето, което дължи прехвърляното вземане, ката в самата сделка той не фигурира като страна, а само бива информиран, че трябва да се издължи към друго лице.

При прехвърлянето на право на вземане (цесия) може и да няма доставка или тя да се третира като безвъзмездна или възмездна с размера на възнаграждението от вземането в полза на цесионера. Това е се определя в зависимост от това, дали двете страни уреждат свои насрещни вземания или задължения, без с това да се прехвърлят допълнителни ползи, дали вземането е парично – произтича от извършена доставка или е непарично и е възникнало в резултат от авансово плащане за доставка на стоки или услуги.

Разликата между цесията и факторинга се изразява в страната, имаща право на възнаграждение – при цесията това е цедентът, а при факторинга – купувачът (фактор). Факторингът е търговска сделка в обхвата на чл. 1, т. 7 от Търговския Закон, като допълнителната разпоредба на параграф 1, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица определя факторинга като понятие по смисъла на параграф 1, т. 11 от Закона за корпоративното подоходно облагане или той се определя като сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стока или предоставяне на услуга, независимо от това, дали лицето придобило вземането, поема риска по събирането му срещу възнаграждение. Факторингът представлява облагаема доставка на финансова услуга, докато цесията не се третира като подлежаща на облагане с ДДС доставка. 

В заключение може да се каже, че цесията или прехвърлянето на правото на вземане е специфична и нетипична търговска сделка от финансов характер. При тази сделка са възможни различни вариации на правно, счетоводно и данъчното третиране, така че при затруднения от подобен характер е хубаво да се потърси експертен съвет.


A company of the EXPERTS