Регистрация по ДДС

Регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност е регулирана в Закона за данък върху добавената стойност, правилника за неговото прилагане и данъчно-осигурителения процесуален кодекс.

За да може една фирма да се регистрира по ДДС трябва първо да има регистрация съгласно данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съответно в Националната Агенция по приходите се поддържа регистър по ДДС, представляващ част от регистъра по данъчно-осигурителния процесуален кодекс, където вписаните лица получават идентификационен номер по ДДС, пред който е поставен знакът “BG“.

Регистрацията по ДДС е със задължителен характер, когато са налице определени предпоставки, но може да се направи и доброволно, което право е дадено по закон, като съответно всички ограничителни условия са премахнати.

Задължителна регистрация по ДДС е наложителна, когато са изпълнени някои от следните условия:

1. При достигане на облагаем оборот от 50 хил. лв. или повече за период не по-дълъг от 12 месеца.

2. Независимо, дали е достигнат минималния облагаем оборот или не е, на регистрация подлежи всяко лице, което е установено в друга държава членка и извършва облагаеми доставки на стоки, които се монтират/ инсталират на територията на Република България. Не е налице такова задължение, ако получателят по доставката е регистрирано за целите на Закона за данък върху добавената стойност лице.

3. Всяко данъчно задължено лице, което извършва дистанционни продажби по смисъла на чл. 14 от Закона за данък върху добавената стойност.

4. При доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя.

5. При вътреобщностно придобиване.

6. При доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио - и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път.

7. Други специфични случаи на задължителна регистрация.

По отношение на т. 1 облагаемият оборот представлява сума от данъчните основи по облагаеми доставки, включително и тези с нулева ставка; доставки по финансови и застрахователни услуги съгласно съответно чл. 46 и чл. 47 от Закона за данък върху добавената стойност; получените авансови плащания по доставки с изключение на тези преди възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 51, ал. 1 („данъчното събитие при вътреобщностна доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.“) . От обхвата на облагаемия оборот се изключват облагаеми доставки, както и доставките по финансови услуги, когато те нямат пряка връзка с основната дейност, също доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, които са обект на използване в дейността на лицето, както и доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3 от този закон. Срокът за подаване на заявление за регистрация по т. 1 е 14 - дневен, считано от изтичането на данъчния период, през който е достигнат този оборот.

Заявления за регистрация по т. 2 и т. 3 се подават не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие, по т. 4 - 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), по т. 5 съгласно  сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор, при т. 6 - не по-късно от десетия ден на месеца, следващ датата на данъчното събитие на първата доставка.

Самата процедура по регистрация се изразява в подаване на заявление за регистрация по образец в съответната териториална дирекция на Националната Агенция по приходите. Към заявлението се прилагат набор от документи, които са определени в правилника за прилагане на Данъка върху добавената стойност.

Органът по приходите може по своя инициатива да наложи регистрация на лице, за което е установил, че е възникнало задължение за регистрация по този закон и то съответно не е било извършено.

Дерегистрацията  по този закон е процедура, при която след датата на прекратяване на регистрацията лицето няма вече право да начислява данък или да приспада данъчен кредит.

Регистрацията се прекратява в следните случаи:

1. По инициатива на регистрираното лице, когато е възникнало конкретно основание за прекратяване на регистрацията.

2. По инициатива на органа по приходите, когато:

2.1. установено е основание за задължителна дерегистрация;

2.2. налице е обстоятелство по чл. 176 от Закона за данък върху добавената стойност

Възникването на задължение за регистрация, подготовката и подаването на заявление за регистрация, както и евентуален избор на доброволна регистрация по този закон са важни моменти и не бива да се подценяват. За това в случай на несигурност и колебание в тази материя се доверете на експертите и потърсете тяхното съдействие.

A company of the EXPERTS