Лихва

Задължението за лихва възниква само когато се дължат пари или с други думи, когато са взети пари на заем за определен период от време и лихвата представлява цената на отпуснатите чужди пари, която заемателят трябва да заплати на заемодателя , като тук се предполага наличието и на друго задължение – главница, представляваща размера на предоставената на заем сума.

Лихвата е регламентирана в Закона за задълженията и договорите, Търговския закон, Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, както и в някои постановления на Министерски съвет и други.

Лихвата бива договорна, когато е в следствие от сключена правна сделка или законна, когато възниква по силата на закон. Договорната лихва се дължи само, ако е била уговорена писмено, освен в случаите, където не е задължително писмено уговаряне на лихвата – когато с банката е сключен договор за банков кредит или влог тогава лихвата се дължи съгласно общите условия на банката, представляващи неразделна част към всеки конкретен договор и когато договорът е сключен между търговци – тук винаги се дължи лихва, освен ако това не е изрично уговорено. Законната лихва се определя от Министерски съвет, като за 2015 г. нейният годишен размер ще се формира от основният лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли плюс надбавка от 10 %. При законните лихви най-съществена е лихвата за забава или т.н. мараторна лихва, която се начислява, когато съответният заем не бъде върнат от длъжника в определения срок, както тази лихва се начислява от първия ден, следващ деня на падежа. 

За България начисляването на лихва върху лихва (анатоцизъм) не е разрешено в областта на гражданските правоотношения, лихвите върху държавните вземания и други. Съгласно Търговския закон начисляването на лихва върху лихва е възможно само между търговци, като това изрично е договорено между страните.

Лихвата се определя главно в проценти и нейната величина зависи от няколко фактора: размерът на главницата, срокът на заема, моментното състояние на паричния пазар, обезпечението, валутата в която се тегли заемът, кредитния рейтинг на заемателя и други конкретни критерии. Обикновено лихвата се обвързва с различни индекси: EIRIBOR за евро, SOFIBOR за лева, като подлежи на актуализиране през определен период от време в зависимост от стойността на съответния индекс, както и уговореното в договора. Друг вариант за сформиране и актуализация на лихвата е чрез СБР – стойност на банковия ресурс – това представлява съвкупност от различни фактори, оказващи влияние  върху цената, на която съответната банката си набавя паричния ресурс, като например лихвите по привлечените депозити, състоянието на различните индекси, други разходи на банката. Актуализация настъпва обикновено при наличие на по-голяма динамичност на тези или някой от тези фактори и обикновено промяната се извършва на годишна база. По своята същност този метод е твърде субективен и предполага възможни решения или забавяне на такива от страна на банката, които да са в нейна полза. Трябва да се отбележи, че през последните години СБР бележи драстичен спад и оттук съответно голямо намаление на лихвата по кредити, отпуснати на тази база. Повечето банки предлагат на своите клиенти да преминат по метода на актуализация чрез EIRIBOR и SOFIBOR примерно на всеки 6 месеца или фиксирана лихва за първите 5 години, за което може да се каже, че би се приело трудно като добро решение на този етап, защото съответните индекси в момента са достигнали исторически най-ниските си нива и най-песимистичните прогнози на анализаторите са за тяхното им повишаване в бъдеще и оттук следва нарастване на вноските по кредите в бъдеще. Това се отнася по-скоро за краткосрочния период на актуализация, защото една фиксирана вноска в рамките на няколко години е възможно да бъде по-доброто решение, но за съжаление трудно би могло да се прогнозира изменението на паричния пазар в дългосрочен план, така че не може да се каже еднозначно, кой е най-изгодния вариант за заемателя в началото. Вземайки в предвид динамичните промени през последните години на паричния пазар се отчита намаление на размера на лихвата, но като цяло има по-труден достъп до опускането на кредити, защото критериите за отпускане са завишени, изискват се по-големи и доказани доходи, повече обезпечения, одобряват се по-малки суми от искания размер, т.е заемодателите свеждат риска от евентуално необслужване на кредита в бъдеще до минимум. Това всичко е нормално вследствие на големия удар от кризата, който понесе банковия и като цяло кредитния сектор и все още е в процес на възстановяване. Може да се каже, че се увеличи делът на т.н. „бързи кредити“, които се дават при минимални изисквания, но при завишена цена /лихва/. Много често обявените размери на лихвите при тези кредити са на месечна база, което води до заблуда на обикновения потребител.  

От друга страна нивата на лихвите в България се доближиха до тези в Европа, защото на времето преди кризата имаше по-големи различия, например в Италия можеше да се получи кредит при лихва от 4-5 %, докато при нас размерът беше доста по-висок. Същото се отнася и лихвите по депозитите, което е нормално, защото те са в права зависимост или по-ниския размер на лихвата по депозитите предполага съответно и по-нисък размер на лихвите по кредите.

По отношение на счетоводното отчитане на лихвите по кредите при заемателя те се отразяват към група 62: Финансови разходи и съответно към група 72: Финансови приходи по отношение на заемодателите.

Преди подписването на договор за заем е хубаво да се потърси експертен съвет, в случай, че бъдещият кредитополучател не е добре запознат с тази материя, защото не винаги най-ниската лихва предполага най-изгодния кредит, както и по-високият лихвен процент по депозитите не води до по-добра гаранция и сигурност на вложението. 


A company of the EXPERTS