Лизинг
Основната разлика между лизинг и кредит е в собствеността на актива. Когато активът е придобит на лизинг, тогава реалният собственик е лизингодателят, който прехвърля всички рискове и изгоди на лизингополучателя срещу заплащане на лизингови вноски.
Лизингът може да бъде на недвижимо имущество или на движимо имущество, като правните предпоставки са следните:
Лизинг на недвижимо имущество:
1. Покупка на парцел или право на строеж, построяване и отдаване на лизинг.
Когато трябва да се изгради обект и после да се отдаде на лизинг, тогава се сключва първо лизинговият договор, в който се описват всички подробности по придобиването, изграждането на бъдещия обект и последващото му отдаване на лизинг. Това са сложни, многоаспектни сделки с различни вариации. Най-общо казано, лизинговата компания сключва договор за покупка на земята или правото на строеж със съответния собственик и заплаща покупната цена, после сключва договор с главен изпълнител (обикновено това е бъдещият лизингополучател), по силата на който финансира изграждането на обекта, като извършва всички финансирания, съответно лизингополучателят участва със собствени средства, съгласно предвиденото в договора за лизинг. До отдаването на обекта на лизинг се калкулират общите инвестиционни разходи, на базата на които се изчислява фактическата лизингова вноска.
2. Отдаване на лизинг на построен, влязъл в експлоатация имот.
При този случай процедурата е много по-бърза, като се избягва фазата на строителството. Лизинговият обект може да бъде закупен от продавач или вече да е собственост на лизинговата компания, останал примерно от предишна, в повечето случаи “лоша“ сделка.
Лизинг на движимо имущество:
При тази сделка фигурират следните участници: доставчик/производител, който доставя на лизингополучателя, като за целта имаме първо договор за лизинг на движимо имущество между лизингодателя и лизингополучателя, както и договор за поръчка/покупка между доставчика/производителя и лизингодателя, който правно е обвързан с лизинговия договор. Тук също може да има и фаза на строителство, ако е необходимо да се изгради някоя мобилна система.
Лизингът бива финансов лизинг, когато всички рискове и изгоди са прехвърлени на лизингополучателя и има опция за придобиване на актива, но не е задължително да бъде упражнена; оперативен лизинг, който много наподобява на наем, като при него в края на периода лизинговият обект не се придобива от лизингополучателя; неотменим лизинг при настъпването на различни условия.
Много разпространен в практиката е обратният лизинг или т.н. “Sale & Lease Back”, при който бъдещият лизингополучател е същевременно продавач – той си продава имота на лизинговата компания и после го получава от нея обратно под формата на лизинг. Ефектите за лизингополучателя са: осигуряване на ликвидност, сформиране на скрити резерви, отписване на дълготрайни активи от баланса. По този начин се освобождават оборотни средства за бъдещи инвестиции.
При оперативния лизинг обектът не се активира в баланса на лизингополучателя за разлика при финансовия лизинг.
По-важните параметри на лизинга са: общи инвестиционни разходи; продължителност на договора, калкулирана остатъчна стойност – ако е определена такава – обикновено е свързана с амортизационната стойност; размерът на лихвата и как тя се формира, дали е фиксирана или периодично се актуализира на база индекс; падеж на лизинговата вноска и дали е в началото или в края на периода; опции за придобиване на лизинговия обект по време на договора, както и в края, може това да е уговорено и автоматично с плащането на последната лизингова вноска; собствени средства на лизингополучателя и тяхното влияние при изчисляване на вноската; т.н. спестовни вноски – еднократни или текущи, тяхното олихвяване и калкулиране към продажната цена накрая; други параметри в зависимост от сделката.
Съгласно действащият Закон за данък добавена стойност в началото на лизинга трябва да се фактурира целият ДДС върху общите инвестиционни разходи (главницата), като изключение прави финансовият лизинг с остатъчна стойност, тогава ДДС се фактурира периодично с всяка вноска. Това води до затруднение при някои лизингополучатели и те изплащат ДДС –то на части, като получават опция за разсрочен вариант от лизинговата компания.
Повече за лизинга може да се намери в Международен счетоводен стандарт (МСС) 17 Лизинг.
Лизингът е много добра алтернативна форма на финансиране и позволява максимална гъвкавост, като по този начин до голяма степен може да задоволи финансовите потребности на потребителите, за разлика от кредита, където възможностите са по-ограничени.
A company of the EXPERTS